Юни

В римския календар юниус"е месец, посветен на богинята Юнона - съпруга на Юпитер. Българите наричат този месец червен"и вярват, че какъвто е юни, такъв ще е и декември.

 



3 юни  ЗАДУШНИЦА

В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. Всъщност тази Задушница е втората в календара / от всичките три на брой - в събота срещу Месни заговезни и в събота преди Архангеловден /.

На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден.

4 юни  ПЕТДЕСЕТНИЦА

 Почитат деня като празник на рода. След черковната служба обикалят синорниците с икони и хоругви, за да предпазят реколтата от градушки и пожари.

  img3
5 юни  ДУХОВДЕН

 Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите, хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят.

 Духовден е винаги в понеделник 51 дни след Великден, а цялата седмица наричат Русалска неделя.

 До Свети Дух не горят лозовите пръчки, за да не сърдят русалките, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето "изресява", става рядко и със ситни зърна.

7 юни. Имен ден на Валери, Валерия / от старинното   латинско родово название Valerius - "силен съм "/.

11 юни  ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН

 Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари - братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо.

 Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Старите българи от Бердянск - Таврия  разправят, че тоя ден слънцето се обръщало на зима, затова стават много рано, преди да изгрее, та като се покаже  над Азовско море първи да ги огрее и чак до другия Въртоломей да бъдат здрави и силни.


img411 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ.

 Седмицата след Петдесетница народът нарича Русалската. Вярват, че до Свети Дух русалките вече са свършили своята работа на земята посели са семената на плодородието. Домовете се обкичват с пелин, а стръкчета от него момите слагат в пазвата си, ергените в левия джоб, а децата на шията в малка шита торбичка от памучно платно като муска. Така хората се предпазват от пакостите на русалкит. Сам човек в този период на път не тръгва, че може да се чалдиса разболява се от русалска болест. И само русалиите могат да го излекуват.

 Русалиите са мъже, които ходят в чети с нечетен брой / 3, 5, 7, 9, 11, 13/ участници. В групата, цялата седмица те са побратими и откъдето минат даряват хора и природа със здраве и добър приплод. Затова са чакани гости във всеки дом. В Северна България наричат русалиите още калушари.

 Главатарят на калушарите наричат Ватаф, а длъжността се заема по наследство само по права мъжка низходяща линия. Само той може да бере лековити билки и само той знае заклинанието, което се изрича над билките и знамето. Със словесна магия предава чародейната сила на природата и над избраните от него калушари.

 За калушари се избират млади женени мъже, които са пъргави и здрави, да не са пияници, да са честни и добродушни, да пазят тайни и да издържат на лишения, защото цялата Русалска неделя те могат да не се приберат у дома си. След като всеки един от тях издържи определения от Ватафа брой дни за пост, тогава водачът го посвещава и обучава в русалските игри. Едва тогава посветеният калушар полага клетва пред знамето, русалската тояга и станалите вече калушари.

Клетвата му е странна, а словата са страшен зарек: В къщата ми огън да не гори, коминът дим да не пуща змии и гущери в него гнезда да вият, кукумявки и бухали в него да мътят. Жена ми люлка да не види, в ъгъла агне да не проблее, вол и крава, кон и кобила - гласа им да се не чуе, куче да не полае, петел да не пропее. Тръни и бурени вред в къщата ми да растат. Аз с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не продумам, с крака да не ходя, с ръце да не ловя. Дето стъпна да съхне, що подхвана да гори, пред мен -чума, зад мен - холера и земята костите ми да не приеме, ако пристъпя клетвата на Калуша". След това целува знамето и тоягата, ватафът го ръси с чудотворна, обаяна от него в късна доба мълчана вода и мъжът като целуне ръка на водача вече е приет за калушар и може да носи русалската тояга. А тоягата е особена. Старите калушари казват, че русалската тояга е като епитрахила на свещеника. Тоягата се прави от явор, ясен или дрян. Тя е дълга до метър и половина, а дебела до 2 сантиметра. В долния край е с остър железен обков, шарена и китена със звънчета, чимшир и усукани разноцветни конци. В горния край Ватафът прави дупка, в която поставя лековити билки и я затапва с клин. Тоягите се съхраняват у главатаря и той ги дава на калушарите само през Русалската неделя. Тоягата не се унищожава, а се наследява като драгоценно съкровище.

 img5Ватафът на четата носи знаме и никой друг не може да го взема. То се изработва само от водача от бял ленен плат в присъствието на всички калушари. Дълго е до два лакътя и половина - да стига до половината на пръта. В четирите му краища има зашити чародейни билки, ръсено е с мълчана вода, заиграно с русалската свирня. На върха Ватафът прави китка от билките - вратига, комунига, тинтява, чемерика, перуника, пелин, росен и три глави чесън. След като е готово всички му се покланят, водачът целува знамето, а калушарите пръта.

 Облеклото на русалиите е това, що носят в селището, в което живеят. Само краката им са обути  обикновено в бели вълнени калци, обшити с билки. Имат прошити железни дрънкалки и звънци, та когато извършват ритуалите и танцуват, вдигат много шум. На калпаците си поставят венци от уплетени билки.

 Калушарите не могат да играят без свирач. Предпочитан музикален инструмент е кавал или дудук. По-късно е заместен с гайда или зурна с тъпан. Игрите на калушарите са два вида - едни за берекет, а други за здраве и много приличат на бързата чепня в нощта на свождането при сватба. И викането им е същото.

 Русалиите лекуват само болни от самодивска болест - които съхнат и вехнат, оградисани от русалки. Как става лекуването: Когато четата отиде в дома на болния, Ватафът го преглежда и решава дали болестта може да се лекува или не. После договаря с домашните колко ще струва лечението. Приготвя гърнето и паницата. Гърнето трябва да е ново и глинено, пълно с мълчана вода и билки, подбрани от Ватафа, покрито с кърпа дарена от болния. Паницата също е нова, глинена, със зелена глеч. В нея има оцет с вода и скълцани скилидки чесън. Поставена е на малка, кръгла софра, постлана с бял месал. Болният внасят неговите близки облечен и в здрава, тъкана черга, която поставят на земята пред калушарите. Те са в кръг, подредени по старшинство, като най-старият и най-младият затварят кръга около болния.

  Отначало танцът им е умерен, но постепенно се засилва. Темпът се диктува от Ватафа с вдигане и спущане на знамето. Когато се спусне калушарите играят на място като си подпират гърба с тоягата и играят с изпъчени гърди. Като поиграят малко на място, хващат краищата на чергата с болния и го подхвърлят нагоре с вика "Хай Калуша!"След това отстъпват назад, Ватафът влиза в кръга на калушарите, отива при болния и го трие със сместа от паницата по челото, ръцете, краката и нарича: " Ай, Калуша! Излезли са 77 и половина юди нощни`ци и лошотии - кални, мръсни и страшни. Излезли са низ гора, низ брегови, низ скали, низ слогове, низ долища, низ рудини, низ планини. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха , гора потрошиха, през вода пойдоха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все бегало. А тоя / казва се името на болния / що излел у среди нощи полунощи, та оградисал и не мой да са утече. Они го на место стигнали, на глава му са качили, кости му потрошиха, черва му покинаха, месо му изгризаха, кръв му изпиха. Той къде да иде, къде да се дене, от болки и от лошотии? Та отиде на кръстом път, пусна глас до небо, сълзи до земи, ала никой го не виде, никой го не чу. Дочула го Божа майка, па го кротком, кротком питаше: "Защо викаш, защо окаш?"Приплакал мий / името на болния /: "Кък да ни викам, кък да ни окам, като излезнаха 77 и половина юди - кални, мръсни и страшни. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода минаха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все бегало, а меня ме стигнаха, та поболиха". Него редила Божа майка: "Не викай, не окай, а найди момци побратимци, момци русалци и калушарци да ти играят, да ти побаят с русалски билки, билки отвари, да та повардят с русалски геги. Та да прогонят вси лошотии у пуста гора, де овца ни блее, коза не врещи, агне не блее и моми `оро не играт. Там има добър юнак с вран кон, със синьо седло, със срамница капа, със зелен венец. Там е Божа майка сватба заправила, запратила е добър юнак болките да калесва да идат у пуста гора, де има ялова крава, мърша месо да ядат, кожа постилка да им постеле, сладко да са наспят, благо да са наядат!"От меня толкоз, от Бога по-много! Ай, Калуша!"Баенето е тихо, произнесено така, че да се чуват само отделни фрази - по този начин то е лековито. После надвесва над болния знамето, духа в четирите посоки, дава му да сръбне от паницата 3 глътки и се оттегля назад. Калушарите започват пак да танцуват, като тоя път по ред прескачат болния с възклицанието "Хай Калуша!"След третия път свирачът засвирва "русалската", а играта и възклицанията зачестяват. Тогава по даден знак от Ватафа най-старият в четата калушар, който танцува пръв, замахва с тоягата и пръсва гърнето с мълчаната вода и билките, която опръсква всички. В тоя момент болният скача и бяга - вече напълно оздравял, а няколко калушари / до трима, в зависимост от силата на болестта / падат на земята като мъртви. Те символично поемат болестта. Само така може да се получи изцеление. Падналите калушари лекуват по същия начин - танц, но в обратна посока. И тях Ватафът запойва с паницата, а двама калушари ги вдигат на ръце, докато дойдат на себе си и се включат в танца..

 Калушарите ходят по домовете от понеделник до неделя до обяд. После с танц предават тоягите на Ватафа, който ги отнася в дома си. Калушарите целуват ръка на главатаря, всеки сваля билковия венец от калпака си, събува калците и "русаля"свършва с обща трапеза за всички.

12 юни   ПЕТРОВДЕН 

 Посред лято е този празник. Усилена работа кипи в полето, "жито се пече ". Затуй една легенда на българите от Таврия разправя, че сам Свети Петър като видял  как хората жънат, грабнал сърпа да им помогне.

 Петровите пости завършват с блажна трапеза - черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър, значи още и "камък".  На софрата задължително има сочни  "петровки - ябълки", осветени на утринната служба в черквата.

 А вечерта празнуват именниците - Петър, Петрана, Камен .

14 юни ЛИСЕЕВДЕН

 Според народното вярване Лисе е третият брат - градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата.

 Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси "- окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят "лиси пити", палят свещи, събират лековити билки, поливат се с отвара от тях и се къпят в леви води / на ляв завой на реката по течението /, или им поливат през ляв ръкав на куртка. Вярват, че косите им ще се завият и няма да капят повече. 

15 юни ВИДОВДЕН

 Българите почитат в този ден последния брат градушкар - Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".

 

24 юни ЕНЬОВДЕН, / Янювден /

 Този старинен български обичай е основна, повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното слънцестояне, когато денят е най дълъг, а нощта - най-къса. Еньовден е любим летен празник на млади и стари, който разделя годината на две. Вярвало се , че след него зимата тръгва по своя дълъг път към хората. Приказката, как Еньо намята своя кожух и тръгва за сняг напомня, че е време да се помисли за дългите студени месеци.

 Сутринта на този ден се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти ", а който успее да се "изкъпи"в росата - болестите ще бягат от него до следващия Еньовден.

 Старите хора разправят, че някога, много, много отдавна в едно село двама луди-млади - Еньо и Стана много се искали. Ката ден мислите на единия били при другия, а хлябът им не се услаждал, ако не успеят да се видят поне отдалеко. Но бащата на момичето друго бил решил и сгодил Стана на друго село.

 Вдигнали тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат. Тръгнала девойката, че сватба се назад не връща, а когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката.

 Поболял се любимият й Еньо от мъка. Лежал е цели девет години, девет постелки изгнили под него. През това време капка дъжд в селото не капнала. Реката пресъхнала и настанал мор по хората и добитъка.

 На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кросното, поставила на кръст точилката и с детски повес ги обвила.. После го облякла с женски дрехи, с бяло го пребулила и отишла при Еньо. "Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане..."

 Широко отворил очи клетият момък, усмивка грейнала на измъченото му лице, поизправил се с протегнати ръце и отведнъж издъхнал.

 Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели за любов и севда. Та от тогава останал обичай на Еньовден момите "булка"да правят и песни да пеят за венчило и голям берекет. После "напяват "пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а свирните и хората в този ден нямат край.

Имен ден на Янко, Янка .

 ПЕПЕРУДА

 Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши.
 
Участват само девойки /около дузина /, облечени обикновено само с ризи, а от препаската се спуска много зеленило / обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба/. За "пеперуда"се избира малко момиче / 8 - 12 годишно/, сираче или изтърсаче, т. е. последно дете в многолюдно семейство, което се обкичва цялото със зеленило.

 Пеперудата тръгва по къщите  от "малък обед"до "икиндия"и никога не закъснява след "залез слънце". Когато влязат в двора на къщата девойките запяват:

 "Пеперуда лята, през поле се мята и се Богу моли:

 - Дай, Божне ле, дъждец, ситен берекетец,

  да се роди жито и класна ръжчица.   Да ми меси мама, ситен, питен кравай.

  Дай, Божне ле дъждец, ситен берекетец!"

Пеперудата подскача, маха с ръце и се върти в кръг. Стопанката изнася от къщата котле с вода, в което е капнала няколко капки вино, което излива върху танцуващата пеперуда, а последната пръска всички за здраве, дъжд и плодородие. За благодарност към жрицата - носителка на доброто, стопанката подарява на момичетата пълно сито с бяло брашно, масло, сирене, яйца и лакомства. А пеперудата дарява с  дребни пари, накит или дреха.

 На излизане от къщата стопанката търкулва празното сито и по него гадаят сита или гладна ще да е следващата година.

30 юни ПАВЛЬОВДЕН 

 На Петровден няма строга забрана за работа, но на Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън в този ден, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!"че "Малък Павльо големи бели прави!"/  "Паулус"значи  "малък "/.

Имен ден на Павел, Павлина..

 

 

<<     >>