Ноември
Деветия
месец на годината
римляните зовели
"новембер
", прабългарите
- "месец на
маймуната ",
славяните - "студения месец
",
а днешните
българи - "Рангелов
месец ".
Четиридесетте
дни от Димитровден
до
Никулден народът
нарича "Сиромашко
лято ".
4 ноември ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА
Голямата, или още както я наричат Архангелската Задушница е първата събота преди Архангеловден. Тя е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да "чуят "благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Особено
значение на
Голяма Задушница
се отдава на
каноническия
църковен ритуал
и прекадяването
с тамян. Общо е вярването,
че "дяволът
бяга от тамян".
И свещици се
палят върху
гробовете на
починалите,
за да не угасва
паметта в душите
на живите, да
не я покрие пепелта
на забвението.
Извършва се
принос и преливане
на гроба с вода
и вино. През хилядолетните
поменални традиции
на българите
гробът в народните
представи се
смята за принадлежаща
територия на
мъртвия и място,
където може
да се осъществи
контакт с живите.
Обредното преливане
е начин за поддържане
"живота"на
мъртвия на "оня
свят", чрез задоволяване
нуждите му от
храна вино или
вода.
Преливането на гроба в този ден става обикновено от най-възрастната жена, която присъства на помена. Тя взема съда с вино и започвайки от мястото, където е положена главата в посока наляво прави три кръга по периферията на гроба. Прекръства се до три пъти и чак тогава разчупва просорясания обреден хляб. Всички се нареждат около трапезата, като оставят празно място и за душата на мъртвеца. Първата хапка всеки оставя на земята и отлива част от виното, като промълвява: "Господ да го прости!"Вярва се, че на всеки помен душата се наяжда донасита, затова и близките се стремят да приготвят от ония ястия, които мъртвият приживе е обичал най-много. В някои селища на Задушница подаряват и нови дрехи на хора, участвали в погребението. И ако по време на помена над трапезата закръжи пеперуда или мушица, всички вярват, че душата на починалия е сред тях - видима, но недосегаема.
8 ноември АРХАНГЕЛОВДЕН
Според народната
митология на
българите, Рангел
е един от шестимата
братя - юнаци,
които си разделили
света. На него
се паднала земята
на мъртвите.
Затова в народната
лексика той
е наричан "Рангел
- душевадник
".
Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му - казват възрастни хора от Шоплука. И много мъки изпитва умиращият, когато светецът закъснее. Затуй народът вярва, че който тачи празника, ще умре бързо и леко.
За Архангеловден в миналото всяко семейство коли овен или шиле за почитане на мъртвите. Бедните на тоя ден купували малко месо, четири крака и овнешка глава. Главата и краката първо трябвало да бъдат опърлени на жив огън и после сварени цели на курбан.
За този ден стопанката на къщата меси специален обреден хляб - Рангелова пита, просорясан на пет места и богато украсен с тестени фигурки. В някои селища тази пита наричат "колак ".
Седнали край празничната трапеза, най-старият от домашните чупи обредния хляб на кръст, сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира това вино отдолу с шепи и го пръска навред в къщи за берекет, като благославя "Свети Архангеле, Свети Никола и всички светии, помогнете ни, почитаме ви и на кръст колач сечем, да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме ! Сега с паница, а догодина с бакъра!"После разчупва погачата и дава на всеки къшей хляб. Къшеят се поема с две ръце и се изрича благослов: "Колкото зърно в комата, толкова купни и здраве в дома! Амин !"
Имен ден на Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Райчо, Райна, Рангел.
11 ноември. Имен ден за Виктор, Виктория / със значение"победител"/ и Минчо, Минка / по името на Свети Мина /.
14 ноември КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ
Като мине Голямата Задушница и Архангеловден идват и Коледните заговелки тъй се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.
За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква тиквеник с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно и няма да я пипа 40 дни - чак до Коледа, когато става отговяването.
За "отговяване "хората се подготвят още от Никулден. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва наниза на прохладно под стрехата да съхнат. За Коледа врабците стават сухи чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата копанче, за да се "смърсят", след което могат да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.
14 ноември МРАТИНЯК
В народната митология Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. Всяка стопанка на този ден трябва да заколи черно петле на къщния праг, като кръвна жертва за умилостивяване на Мратиняка. В патриархалното българско семейство жена никога не коли животно. Но на тоя ден най-старата жена в къщата взема ножа, хваща петлето и с помощта на друга жена го коли през прага на къщата, но така, че главата му да падне вътре като изрича Не те колим ние, коли те Мратиняка . Главата и краката стопанката връзва с червен конец и закачва до огнището, като в човката на петлето предварително поставя живо въгленче. Така къщата се предпазва от зли очи, духове и таласъми. Воденичката се скътва до комина, като я използват за лекуване на дете, което се напикава вадят от полусмляната храна и я поставят в мълчана вода и дават на болното дете да отпие до три глътки. Жлъчката на петлето има целебна сила - лекува всички болести и разваля магии. Според старите ямболци лечебна сила притежава и перушината, с която лекуват болни от шемет / виене на свят /, притъмняване пред очите и кръвотечение от носа.
Имен ден на Филип - "любител на коне"от старогръцки.
14 - 21 ноември ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ, / Мратинци /
"Куме ле, Кумчо Вълчане,
честито да тий името,
дето го хаир дарува..."
/ Нар. песен /
Някога траките са почитали вълка като водач-главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител - цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево - царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. А всичко идва от митологията, от вярванията на дедите ни, където тъждеството на мотива вълк-змей е отразено и ясно представено в изкуството от онова време - драконите са изобразени с вълчи глави в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици.
Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. "По късна доба хората не излизат от дома си ".
21 ноември КУЦУЛАН
Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.
23 ноември. Имен ден на Александър, Александра / от старогръцки произход и означава "защитник на мъжете"/.
24 ноември КАТЕРИНИНДЕН
Празникът
на Света Великомъченица
Екатерина
българите наричат
още Катерининден.
Хората почитат
тая светица
заради лечителските
й способности
при лекуване
на болестите
бяс и шарка.
Рано сутринта в този ден стопанката на дома, която трябва да бъде ритуално чиста / т.е. не е в цикъл /, с мълчана вода омесва 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца, взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите : "Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско! "Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече : "Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!""Амин! - дай, Боже!"- отвръща стопанката и гледа на тек / нечетно число / минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.
И вярвали, вярвали хората, че в дом, в който са раздадени такива питки, бяс и шарка няма да влязат. А най-баш песнопойките песни сътворили за Катерининден, с които възпели добротата и неземната красота на мома Катерина :
"... Прочула се Катерина, дор до царя и везиря,
че е мома хубавица, хубавица, гиздавица..."
Имен ден на Екатерина, Катя.
30 ноември АНДРЕЕВДЕН, / Едрей /
Българите го наричат още "Мечкинден ". И легенда разправят:
Някога, много, много отдавна в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил за друга, която също имала момиче. Но мащехата обичала повече своето си дете, а завареничето карала да върши цялата къщна работа. И все била недоволна.
Веднъж, когато било много студено, дала на завареничето черна вълна и заръчала да я пере докато стане бяла. "Иначе не се връщай у дома!"- рекла мащехата. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Започнало да пере, но... черната вълна бяла не става. Цялото вкочанено от студ приседнало на брега и заплакало. А щом заплакало пред него се появил белобрад старец. "Защо плачеш момиченце?- благо попитал старикът". Момиченцето разказало всичко, а добрият старец добавил: "Наметни си вълната , отиди си в къщи и за нищо не се бой". После внезапно, както се появил и изчезнал..
Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха ядно отворила вратата в миг останала изумена - пред нея стояло златно момиче и сияело като самото слънце. Още повече се разлютила повторията, като разбрала как детето се превърнало в златно и решила да изпрати и своето дете, та и то да стане такова. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата.
Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не идвал. Измръзнало и ..заплакало. А като заплакало и в миг се появил белобрадият старец. "Защо плачеш момиченце?"- попитал старецът. "Тебе чакам дядка - сопнало се момичето, искам да ме направиш златно и да си вървя". "Хубаво, моето момиче, наметни си вълната и си отивай в къщи"- рекъл старецът и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и отърчало към дома. А мащехата щом дочула стъпки бързо отворила вратата, но още по-бързо я затворила, защото пред себе си видяла една голяма черна мечка. Дядото наказал злата мащеха като превърнал детето й в мечка. От тогава в тоя ден разказват приказката за мечката.
С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: "На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!"И вярват, че "мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората ".
От Едрея денят започва да расте, "колкото просено зърно".
Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей /"мъжествен"/.
