Август
Според древноримския слънчев календар последният месец на лятото е шести поред за годината и бил наречен "секстилис". През І век пр. н.е. той става осми месец и с решение на Сената е преименуван в чест на император Гай Октавиан /63 г. пр. н.е. - 14 г. от н.е./, получил титлата Август /възвеличен от боговете/.
Това название се запазило и до днес. Българите го наричали още "зарев".
БРАДА.
В народната вяра "брадата "е символ на "плодна мъдрост", може би защото етимологически думата "брада"е събирателно и произлиза от корена "бер/ бор"- със значение на плод и означава семе за посев. От нея произлиза и думата "брашно". Същият този корен се съдържа и в още 39 други названия на диви растения. Това са "брица"- така нареченото "голо жито"/за фураж/, "бирница"- хлебно жито с дребни зърна, "бостур"и "бардуче"- растения, от чиито корени се получава брашно за хляб и др. С "брада"са приключвали жътвата.
Рано
сутринта в този
ден момите оставят
сред нивата
непожънати
20-30 класа, подбрано
едро зърно за
"брадата". След
дожънването
всички се събират
около тия класове.
Момите ги чистят
от плевели и
оплитат стръковете
им на плитка,
която връзват
с червен вълнен
конец, кичат
я с полски цветя,
турят й скилидка
чесън против
зли очи и "чиста
пара"за берекет.
Земята около
накичената
"брада"се разкопава
с върха на сърповете,
полива се с прясна
вода и се захранва
със залък хляб
в четирите посоки
на света. Тогава
момите запяват,
всички хвърлят
сърповете си
и около "брадата"се извива хоро.
Следва ритуално
умиване ръцете
на жътварките
и отрязване
на "брадата",
което трябва
да стане от най-баш
момата с един
единствен замах.
После жътварите
тръгват към
селото като
се прощават
с нивата: "Довиждане,
ниво, догодина
по-голяма брада
да има, повече
берекет и ний
пак да та жънем!"
По пътя към село "брадата"носи мома, дето "брада е претрила"- "що годеник има и есенес сватба ще стори", та да е на късмет за булката и за селището.
1 - 12 август МАКАВЕИТЕ
Цикълът народни празници "Макавеите "продължава 12 дни - от 1 до 12 август. Първият ден - Егус се празнува най-много от жените, за да не им се "ядат"пръстите, когато предат прежда. На този ден в някои селища тъстът събира своите зетьове на празнична трапеза, като след гощавката ги тупа по гърба с толум, пълен с въздух. Зетьовете се пръскат из двора и с викове обхождат всички кътчета, за да донесат здраве и плодовитост на добитъка. Който работи тоя ден, народното вярване предрича, че огън ще изгори къщата му или вълк ще изяде негов добитък.
Макавеите са свързани с фолклорната метеорология. Старите българи наричали дните от 1 до 12 август на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият - ноември и т. н. до 12-тия, който е отново за август, но... следващата година. Така разбирали какво ще е времето за цяла година напред, проследявайки тези 12 дни.
6 август ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог трябва да е праведен. В този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.
Българите в този ден за пръв път откъсват грозде, носят го в черква да се освети и раздават от него за здраве и плодородие през следващата година. Разправят, че когато Господ създал гроздето, Лукавият измайсторил къпината, наричана от народа "дяволско грозде"и дори успял да стори така, че тя да узрява по-рано от гроздето. Затова до Преображение не се ядат къпини. Добрият християнин вкусва най-напред от божия плод, а след това, вече без опасност може да яде къпини.
15 август ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА
Успение на Света Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на "свети места "за здраве. И пак за здраве и повече плодородие се раздава от първите прибрани и предварително осветени в църквата плодове за сезона дини, грозде, мед.
"До Богородица сламата става на жито, а след Богородица - житото става на слама! "- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция, той е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера - дебел кол за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото. Стопанинът захранва воловете със "спорниче "- полска билка, за да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладенчова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.
На Богородица
мелят от новото
жито. От него
приготвят обредни
хлябове за празника
и вярват, че ако
на този ден вали
дъжд, ще има голямо
плодородие
в следващата
година. За празничната
трапеза колят
агне, като предварително
го захранват
и прекадяват,
както на Гергьовден.
Дробът
на жертвата
се вари и носи
в черквата за
освещаване.
Месото се пече
на открит огън
на ръжен, после
по съседски
си разменят
месо и баница
за здраве като
наричат: Нека
Света Богородица
да ви е на помощ!"В някои селища
празнуват този
ден за здраве
и на воловете
и както на Власовден
стопанката
поставя на рогата
им обреден кравай
и ритуално ги
захранва. Стари
поверия съветват
в този ден да
се избягва пипането
на всичко, което
е червено, за
да не пропика
кръв добитъка
и да не стават
ялови младите
булки. Богородичните
веселби продължават
до късна нощ.
Имен
ден на Мария
.
26 август. Имен ден на Адриан, Адриана,/ с името на римски пълководец / и Наталия - "родна, рождена".
27 август. На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по - богата реколта през следващата година.
29
август СЕКНОВЕНИЕ,
/Черен Свети
Иван /
Хората почитат този ден, защото е "сечен "т. е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата - става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. Възрастни българи от Варненския край разправят, че на Секновение змиите, гущерите и другите влечуги се прибират в зимовищата си при змийския цар. "На край света "отиват и самодиви, самовили, змейове и змеици и се готвят за зимуване. В този ден не се почва нова работа. Жените не кроят, не шият, защото се смята, че дрехата, скроена или ушита на този ден е "черна"и носи нещастие. Същите резултати носи и употребата на всичко черно, затова ако не жалеят, хората не носят черни дрехи на празника. Не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.
