Август

 Според древноримския слънчев календар последният месец на  лятото е шести поред за годината и бил наречен "секстилис". През І век пр. н.е. той става осми месец и с решение на Сената е преименуван в чест на император Гай Октавиан /63 г. пр. н.е. - 14 г. от н.е./, получил титлата Август /възвеличен от боговете/.

Това название се запазило и до днес. Българите го наричали още "зарев".

БРАДА.

В народната вяра "брадата "е символ на "плодна мъдрост", може би защото етимологически думата "брада"е събирателно и произлиза от корена "бер/ бор"- със значение на плод и означава семе за посев. От нея произлиза и думата "брашно". Същият този корен се съдържа и в още 39 други названия на диви растения. Това са "брица"- така нареченото "голо жито"/за фураж/, "бирница"- хлебно жито с дребни зърна, "бостур"и "бардуче"- растения, от чиито корени се получава брашно за хляб и др. С "брада"са приключвали жътвата.

Рано сутринта в този ден момите оставят сред нивата непожънати 20-30 класа, подбрано едро зърно за "брадата". След дожънването всички се събират около тия класове. Момите ги чистят от плевели и оплитат стръковете им на плитка, която връзват с червен вълнен конец, кичат я с полски цветя, турят й скилидка чесън против зли очи и "чиста пара"за берекет. Земята около накичената "брада"се разкопава с върха на сърповете, полива се с прясна вода и се захранва със залък хляб в четирите посоки на света. Тогава момите запяват, всички хвърлят сърповете си  и около "брадата"се извива хоро. Следва ритуално умиване ръцете на жътварките и отрязване на "брадата", което трябва да стане от най-баш момата с един единствен замах. После жътварите тръгват към селото като се прощават с нивата: "Довиждане, ниво, догодина по-голяма брада да има, повече берекет и ний пак да та жънем!"

По пътя към село "брадата"носи мома, дето "брада е претрила"- "що годеник има и есенес сватба ще стори", та да е на късмет за булката и за селището.

1 - 12 август МАКАВЕИТЕ

Цикълът народни празници "Макавеите "продължава 12 дни - от 1 до 12 август. Първият ден - Егус се празнува най-много от жените, за да не им се "ядат"пръстите, когато предат прежда. На този ден в някои селища тъстът събира своите зетьове на празнична трапеза, като след гощавката ги тупа по гърба с толум, пълен с въздух. Зетьовете се пръскат из двора и с викове обхождат всички  кътчета, за да донесат здраве и плодовитост на добитъка. Който работи тоя ден, народното вярване предрича, че огън ще изгори къщата му или вълк ще изяде негов добитък.

Макавеите са свързани с фолклорната метеорология. Старите българи наричали дните от 1 до 12 август на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият - ноември и т. н. до 12-тия, който е отново за август, но... следващата година. Така разбирали какво ще е времето за цяла година напред, проследявайки тези 12 дни.

 

6 август  ПРЕОБРАЖЕНИЕ

 Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог трябва да е праведен. В този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

Българите в този ден за пръв път откъсват грозде, носят го в черква да се освети и раздават от него за здраве и плодородие през следващата година.  Разправят, че когато Господ създал гроздето, Лукавият измайсторил къпината, наричана от народа "дяволско грозде"и дори успял да стори така, че тя да узрява по-рано от гроздето. Затова до Преображение не се ядат къпини. Добрият християнин вкусва най-напред от божия плод, а след това, вече без опасност може да яде къпини.

   

15 август ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА

Успение на Света Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на "свети места "за здраве. И пак за здраве и повече плодородие се раздава от първите прибрани и предварително осветени в църквата плодове за сезона дини, грозде, мед.

"До Богородица сламата става на жито, а след Богородица - житото става на слама! "- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция, той е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера - дебел кол за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото. Стопанинът захранва воловете със "спорниче "- полска билка, за да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладенчова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.

На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден. Дробът  на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат: Нека Света Богородица да ви е на помощ!"В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете и както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъка и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ.

 Имен ден на Мария .
 

26 август.  Имен ден на Адриан, Адриана,/ с името на римски   пълководец / и Наталия - "родна, рождена".

 27 август. На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по - богата реколта през следващата година.

 29 август СЕКНОВЕНИЕ, /Черен Свети Иван /

Хората почитат този ден, защото е "сечен "т. е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата - става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. Възрастни българи от Варненския край разправят, че на Секновение змиите,  гущерите и другите влечуги се прибират в зимовищата си при змийския цар. "На край света "отиват и самодиви, самовили, змейове и змеици и се готвят за зимуване. В този ден не се почва нова работа. Жените не кроят, не шият, защото се смята, че дрехата, скроена или ушита на този ден е "черна"и носи нещастие. Същите резултати носи и употребата на всичко черно, затова ако не жалеят, хората не носят черни дрехи на празника. Не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.




<<     >>