Името
"Януари "идва
от латинската
дума "Януариус
", т.е. Янусов - месец на
бог Янус. Старите
хора разправят,
че митичният
герой и пръв цар
на Лациум - Янус,
приел дружелюбно
изгонения от
небето
бог на земеделието Сатурн. За
благодарност Сатурн научил
на земеделие
жителите на
Лациум, а на Янус
дал способността
да вижда и миналото,
и бъдещето. От
тук произхожда
и изразът "двуликият Янус ", а
затова и Януари
е изобразяван
като човек с
две лица - едното гледа
в миналата, а
другото в бъдещата
година.
1 януари СУРВА,
/ Васильовден
/
Нова година българите наричат още "Сурока", "Василица"или "Суроздру".
Вечерта срещу празника домочадието се събира около софрата, която е отрупана с различни ястия - всичко онова, което семейството желае да има през годината. Стопанката припалва четири зърна тамян върху лемежа и с кръгови движения от ляво на дясно прекадява цялата трапеза. След това три пъти завърта тавата с баницата, в която предварително са наречени "късмети "от дрянови пъпки за добруване и разбира се - сребърна пара. Всеки бърза да разчупи своя край, за да види какъв ще е късмета му през годината. На сутринта, още в ранни зори, деца с украсени дрянови суровачки ходят от къща на къща и благославят:
"Сурва, сурва, година, весела плодна година!
Голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, едър грозд на лоза,
пълни кошери със мед, малки пиленца навред!
Живо,
здраво до година,
догодина, до
амина! "
Традиционната представа за новогодишните суровакници на българите винаги е била свързана както с тяхната украса, така и с прякото им обредно предназначение, свързано с митологичната култура на народа. Тя представя суровакницата като форма на световното дърво, а сурвакарите - медиатори между световете, предопределящи бъдещото плодородие. Изработваните суровакници по българско са два типа: "дялани"и "вити". Дяланите могат да са "булки"или "перашки", а витите се изработват от "клонати"дрянови пръчки, с положена върху тях украса от разноцветни вълнени конци, пуканки, ошаф, люти чушлета, семки, стафиди, цветни хартийки. Този тип украсени суровачки са познати в народната терминология като "писани", "шарени", "пъстрени", "сторени", "китени"и др. Но съдържанието на всички тези термини е еднозначно, защото народът не прави строга разлика между единия тип и другия.
След сурвакарите, по икиндия, по къщите ходят маскирани младежи с "камила"или "джамало", за поздрав към стопаните, за здраве и добър приплод през следващата година, като джамаларят благославя :
"`Дето стъпи джамалото, радост и берекет да има!
Както ми е здрав топуза, тъй да са здрави хората!
Както са рои пчелата, тъй да са плодят децата! "
После
"джамалото"символично
умира, за да умре
злото в дома
на стопанина
и отново възкръсва,
както се събужда
природата, за
да даде повече
плодородие
на хората. В замяна
на своята игра
- словесна и имитативна
плодоносна
магия, младежите
получават продукти
, пари и добра
почерпка.
В Таврия / Запорожка област, Украйна/ на Стара-Нова година - както българите там наричат този ден, до късно след полунощ ходят младежи по къщите маскирани или просто с начернени лица, и благославят всичко живо с докосване, което носи здраве и плодородие.
Тази вечер празнуват и тези, които се именуват Васил, Василка, Веселин,
Васко ..., а името Василий е от гръцки произход и значи още "царски ".
2 януари МУКОВДЕН,
/ Карамановден,
Свети Силвестър
/
В някои селища го наричат още "Риначов". Срещу Муковден, по късна доба ергените се събират и ходят "да обидят "момини. Но не на гости, а да покажат, че са добри стопани и могат вече дом да въртят. Влизат в обора и изриват боклука навън, а предвидливите стопани оставят на пирон зад вратата торба с ядене - наденица, сланина и шише с вино за почерпка. Момата пък скришом пуска и китка чемшир за любимия, усукана с алян конец и увита в шарена кърпа - белег, че чака сватове.
"Тежко и горко", ако някои стопани забравят почерпката. Често на сутринта намират обора задръстен до горния праг с тор, донесен и от съседските къщи. А щерка им става за подбив на хорото, че "момци й наринали обора ". Такава мома смятали за "запушена"и трудно си намирала жених.
Празникът е имен ден на Силвия, а "силва"е "гора"- сила и свежест.
4 януари. Имен ден
на Тихомир. Тишината
е прелюдия към откровението,
тя предава на
нещата величественост
и царственост.
Тихон е равнозначно
на "щастливец".
6 януари ВОДИЦИ, /Йордановден , Богоявление/
В някои региони наричат празника още "Водокръщи"или "Попова Коледа". Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата.
След черковната служба сутринта става тържественото кръщаване на водата с кръст и молитва, като свещеникът хвърля дървен кръст в река, езеро или морето и момци влизат в леденостудените води, за да го извадят. Който пръв стигне до кръста и го върне на свещеника, получава пари от него и благослов, а хората считат, че Бог ще го дари за цяла година със здраве. Във всеки дом правят обредна трапеза, която за трети път, след Бъдни вечер и Сурва прекадяват, за да отбележат края на "мръсните "/поганни / дни и да прогонят злите сили от земята.
Празнуват и тези, които носят имена: Йонко, Йонка, Йото, Йордан, Йорданка - по названието на палестинската река Йордан, Богомил /мил на Бога / и Богдан /даден от Бога / .
7 януари ИВАНОВДЕН
В много селища
вечерта срещу
Ивановден "като се освети
водата "правят
побратимство
или както го
наричат още
"Ивановство"и "Аратличество".
Това е обреден
ритуал между
двама или трима
мъже с
клетва , в която
побратимите
стъпват с бос крак
в жива жар - за
да са силни и
да милеят един
за друг. После
заклинателят
им дава да отпият
едновременно
от един съд по
три глътки червено
вино - символ
на кръвта, която
ги свързва навеки
и опасани тримата
с един ален пояс
побратимите
разломяват
три обредни
хляба, за да захранят
и свържат завинаги
в свещен съюз
три рода в едно.
После скрепяват
новото родство
с три строго
последователни
танца - чепня,
изпълнявана
от посестримите,
чер
пипер - игран
от мъжете на
трите рода и
нямско хоро
- с участието
на всички. Така
тримата мъже
сродяват родовете
си и стават
като братя, а
съпругите им
от този ден стават
посестрими.
На Ивановден по традиция се къпят именниците /Иван, Иванка, Ваньо, Ваня/, младоженците и децата за здраве, и обредно свързване с рода. Хората смятат, че водата в тоя ден освен очистителна, има и посветителна сила, тъй като денят е празник на кумството и побратимството. В някои селища къпят зетьовете за здраве.
Важно място в празничната обредност е гостуването на именниците. Името Иван е със старогръцки корен от "Йоанес ", което значи "Божа благодат"и още "Бог помага ". Празнуват и Ивайло, Ваньо, Ваня.
8 януари БАБИНДЕН
"Бабинден, мъри, Бабинден, оти не е ката ден!"
/ Нар. песен /
Мине ли Ивановден, наутрето е Бабинден. На тоя ден жените стават рано, за да са ранобудни децата им и замесват пресни погачи. А невестите родили през годината очакват бабата в своя дом.
В Тракия, сутрин бабата посещава всеки дом, в който е обродила дете. Присяда край детето, заприда червена вълна, усуква нишката и я връзва на дясната ръка на детето "за здраве и против зли очи". После измива очите му с прясна водица, мазва челото на детето с масло и мед, лепва отгоре власинка алена вълна и благославя. А когато младата майка й полее да се измие, бабата отрива мокри ръце от полите на жената, за да ражда по-леко следващите деца. Всяка майка дарява бабата със сребърна пара и къделя, а първескините омесват за нея кравай с дупка, през която промушват кенарена риза, престилка и шарени вълнени чорапи.
Същинският празник започва едва по обяд, когато всички жени, нарамили пъстри бохчи, събрани на групи, с весел смях и песни влизат в дома на бабата. Преди гощавката бабата прекадява трапезата и благославя: "Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят, празните да са напълнят. Амин!"А жените загребват с длани от целебния дим към себе си, за да заченат идващата година и по-лесно рожба да добият. Бабата разчупва погачата и раздава на всяка къшей, по който гадаят какво дете ще добие - крайщник за момче и средица за момиче. Следват много песни, закачки, игрии ритуално къпане на бабата.
А мъжете в този ден благосклонно си траят, защото дори само да погледат веселбата, рискуват да разгневят жените, а наказанието е пълни гащи с камъни.
12 януари. Имен ден на Татяна, Таня.
Таня / от лат. "устроителка"/.
14 януари. Имен ден на Нина. (От Гръцки Иванина)
17 януари АНТОНОВДЕН
Народът почита този ден и не работи за предпазване от болестта чума. Младите булки стават в зори и месят питки "чумини ", мажат ги с мед и раздават на комшиите за здраве на хората и добитъка. За да не върлува чумата на тоя ден не се вари боб, леща, царевица, не се шие и плете.
Празнуват и тези, които носят имена Антон, Антония, Дончо, Донка,...все производни на латинското "Антониус ", което значи "безценен".
18 януари АТАНАСОВДЕН
В народно поверие от Тракия се казва, че на Атанасовден зимата си отива, защото светецът обличал копринена риза, качвал се на високо и се провиквал: "Иди си, Зимо, да дойде Лято!"Затуй на този ден по изгрев се берат кокичета и кукуряк, а слънцето, щом види хората, дарява ги със здраве и дълголетие. Във всеки дом месят питка, която мажат с мед и раздават из махалата за здраве на децата. Колят черна кокошка - кръвна жертва за чумата, да не мори хората и добитъка, а перата стопанката пази за лекуване на децата от уроки и незнайни болести.
Българите в Бесарабия почитат Свети Танас като покровител на ковачите. А в митологичните езически представи той е небесният ковач - слънце, който с голи ръце бърка в пламтящата пещ и вади нажеженото желязо.
Името "Атанас "идва от старогръцкото "Атанасиос ", със значение "безсмъртен ".
20 януари . Имен ден на Евтим. Името идва от санскритското "ен", с което се обозначава безкрая, скрития бог. Някои тълкуватимето като "благодушие".
25 януари . Имен ден на Григор, което значи "бдя, стоя буден".
31 януари СРЕДЗИМИЕ Тоя празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите, свинарите и конярите. Бере се бръстина /карагач, илем / - сухи листа от бряст за овцете.
