Февруари

 "Малък Сечко "- така наричат възрастните хора месеца за  покаяние, посветен на бога на смъртта - Фебруус. "Фебруа"в  древния Рим наричали последните за годината празници на  пречистването, свързани с жертвоприношения. 
 В българския народен календар трите първи дни на месеца  наричат "Трифунци ". Те са символичната митологична връзка на  мъртвите прадеди с раждащата се плодна година.

 

 

 

 

 

 1 февруари ТРИФОН ЗАРЕЗАН 

Класическият фолклорен календар на българите определя за първи пролетен празник Трифон Зарезан - ден на лозарите, градинарите и кръчмарите приемник и продължител на дните, посветени на тракийския бог на веселието и виното Дионисий. Според някои изследователи на тракийската култура Дионис е създател на света и той управлява раждането, затова неговия символ виното е също влажно и топло. Празника наричат още "безносия"и в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. А носът отколе е символ на мъжественост...

На този ден в миналото още по тъмно всяка стопанка прави обреден

"трифонски "хляб, коли черна кокошка и я сварява, а като се сипне слънцето с песни и музика всички тръгват към лозята. Там всеки стопанин разкопава с косера около най-едрата лоза, три пъти полива в кръг около корена й с алено вино, на четири места колкото са посоките на света, захранва корена с хляб от обредната пита, ръсва пепел наоколо и едва тогава отрязва три пръчки от лозата. От тези пръчки свива венец, усуква го с червен конец, поставя го върху калпака си на главата и като се прекръсти три пъти благославя : "Нека е хаирлия тази година! От лоза по шиник грозде да берем, от кютюк по бакър вино да налеем и през праговете да прелее!"

После всички хапват - там, сред лозниците, а стопанинът, налял най-много вино през годината става цар, миросан и благословен от стария цар. След туй с песни и игри, возейки царя на каруца без канати / а на много места и върху ръцете на двама мъже/, та "с нозе земята да не стига", като божи пратеник, всички тръгват към дома на царя, където веселието продължава до късни нощи.

Празнуват и именниците, а "Трифон ", значи още и "обичащ веселието и удоволствията ".

, захранва корена с хляб от обредната пита, ръсва пепел наоколо и едва тогава отрязва три пръчки от лозата. От тези пръчки свива венец, усуква го с червен конец, поставя го върху калпака си на главата и като се прекръсти три пъти, благославя: Нека е хаирлия тази година! От лоза по шиник грозде да Берем, от кютюк по Бакър вино да налеем и през праговете да прелее!"

2 февруари ПЕТЛЬОВДЕН

Вторият "Трифунец"българите наричат Петльовден и по своя характер това е и ляв, и десен мъжки ден. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тая легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.

Петелът в християнските и дохристиянските култури е образът на възвестяващият изгрева на слънцето. С неговия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите - той е символ на вечно възраждащия се живот.

 
3 февруари  СЕМЕН ДЕН

Българската общност по света нарича този ден още "Божа майка"и хората вярват, че която жена иска рожба да има, "щипана царевична питка "трябва да раздаде.

Как се прави "щипана"питка ли? Ами с пръсти! С пръсти се прави кръстен знак на повърхността на още неопечената питка, като се прищипва ситно, ситно, тестото с палеца и показалеца, а в четирите краища на кръста се поставят четири тестени топчици, продупчени по средата с вретено. Опечената питка се разчупва и раздава на кръстопът. А когато поемете къшея хляб, не забравяйте да сторите кръстен знак за себе си, за жената, която ви е захранила и да й пожелаете :

 "Таз година щипан кравай на ръце,

 догодина - свидна рожба на сърце!"

4 февруари. Имен ден на Желязко. желязото е символ на здравина и сила.

 

10 февруари ЧУМИНДЕН, /Свети Харалампи/

За този ден жените правят обреден хляб с голям венец от тесто и с просфорници на четири места - в четирите посоки на света, като кръстен знак. Докато се пече хляба, стопанката освещава в църквата паничка мед, с който маже топлата погача. После я прекадява с четири зрънца тамян, върху лемеж или керемида и разчупва на четири къса. Единия къшей оставя в дома, а другите три разнася в три къщи. Вярват, че с това къщата и домочадието са предпазени от чума и всички ще бъдат здрави и радостни през годината. Та нали гръцкото "Харалампиос"значи "светнал от радост ".

 10 февруари. Имен ден на Валентин, Валентина /от лат. Valentinus - "здрав, силен"/.

11 февруари ВЛАСОВДЕН

Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък. Във всяка къща "още по тъмно "се замесва тесто за обредните краваи. Като се опекат, стопанинът изкарва воловете от обора, разресва ги, а стопанката изнася краваите, поставени в решето. После надява по един кравай на рогата на всеки вол и стопанинът ги повежда към реката. Там разчупва краваите, топва ги в течаща вода и захранва добичетата, за да са здрави през годината.

Следводопоя, като се върне в дома, стопанинът събира цялата челяд и всички стоешком /прави/, хапват от трапезата, която стопанката е сложила, като едновременно с храненето децата мучат, ритат с крака, а стопанинът благославя : "Да се влачи Влас, в дън` земя да се завлече, ама от нашата къща да не повлече!" "Амин!" - отговарят всички и вярват, че през цялата година хора и животни няма да боледуват.

14 февруари. Ден на влюбените. Празникът стана популярен последните години с почитането на католическия Св. Валентин.

18 февруари МЕСНА ЗАДУШНИЦА

Първата за годината Задушница е пред "Заговелки". Ходи се на църква, палят се свещи "за умряло", раздават се такива ястия, които починалите приживе са обичали.

В миналото пред задушница людете се подготвят отдалеко и колкото наближава денят й, толкова по-често споменават своите близки покойници. Така задушницата и дните преди нея се превръщат в дни на една особена равносметка за стореното добро. В тия дни мъжете не се напиват, пазят се да не осквернят с някоя грубост спомена за онези, които вече не са между тях..

Вечерта преди задушницата жените варят грухано жито, подслаждат го със счукана захар и лягат, за да отидат на ранина – преди изгрев на гробището. Там преливат гроба, почистват го, раздават донесеното и сядат мълчаливо, гледайки купчината пръст, която ги разделя от любимия човек, като че ли не вярвайки в смъртта. Странна е логиката на българина, който приема смъртта за временно явление, тъй както е временен и животът. На това го учат и четирите сезона в годината, през които животът умира и възкръсва пред очите му, оставил в хамбарите жито така, както човек трябва да остави семето на спомена за себе си в хорската памет.

19 февруариМЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ img1

Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след “Месни Заговелки“ се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До  Великден /Пасха/ следват хранителни и духовни пости.

 Векове наред българите нормативно, чрез обичайно – нравствени норми са утвърдили необходимия хранителен режим през годината. А строгото им спазване са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи “заговяване” и “отговяване“. Като “заговяването ” е поредица от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничения чрез постене, а “отговяването “ е връщане отново в света на хаоса и съблазните.

Постът в космогоничната народна митология води началото си от вярването за ритмична смяна на хаоса с порядъка. В естетико-биологичен план постенето се свързва с обредите на сезонен преход и привеждане на биологичните процеси на човека в хармонично съответствие с тези в природата. В социален план постът илюстрира традиционните народни представи за цикличното раждане и смърт в природата. В повечето древни култури постенето се практикува като форма на доброволно ограничаване, покаяние от зли помисли и дела или мобилизиране на духа и тялото за преодоляване на бъдещи трудности.

Временното въздържане от определен вид храни и дейности през определени периоди от време е способ за очистване на човека и достигане на духовно и физическо съвършенство. В този смисъл са и наставленията на средновековния философ Василий Велики, че постенето е “майка на здравето“, а пресищането е “начало на всякакви злини“.

Зад всички представи и вярвания прозира рационалното предназначение на постенето като начин за периодично освобождаване на човешкия организъм от вредни, токсични натрупвания.

Най – дълги са Великите пости или Великденските пости – седем седмици и свършват с Великден, след тях са Коледните пости – 45 дни. Двуседмични са постите преди празниците на някои светци, сред които Богородица и Свети Петър. 

26 февруари  СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ, /Сирница, Масленица/

img1Един от най-очакваните празници на българина в началото на пролетта е Сирни Заговезни. Наричат го още Сирница, Прошка, Поклади, Куркувница, Олалия и др. В календара е винаги в неделя седем седмици преди Великден.

Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали, за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие.

Във вторник и четвъртък преди изгрев слънце и в неделята по залез на хорището се събират стари и млади, за да играят скокливи и тропливи хора. Така с обичая Гора хората са смятали, че ще стимулират земята, за да расте житото нависоко и памука лесно да се пука.

 Вечерта младите палят огньове, мятат стрели и въртят огнени обръчи, наричайки за здраве и дълголетие на родители и близки, за мерак и севда по любима девойка "Олалия-лия, попска климия! На` ти, дядо попе стрелата - дай ми момата! Ша я даря бяла хурка, да ми дари мъжка люлка !" Или пък: "Е-хей! Колкото нависоко лети стрелата, толкова да мий дълголетен бащата!" Преди да се приберат по домовете младите вземат прошка от старите. После във всяка къща стопанката прекадява софрата, домашните си прощават, а стопанинът спуща от гредата на тавана червен конец. На него последователно стопанката връзва въгленче, варено яйцimg3е и сирене, завърта в кръг надясно и който успее само с устни да улови съответния символ, вярват, че първият ще милее за бащиното огнище, вторият ще носи късмета през годината, а третият ще е най дълголетен. След това палят конеца, наричат и тълкуват коя реколта ще е най-добра през годината.

img2

 

img1

27 февруари КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист)

 Това е първият ден от Тодоровата неделя, когато става символичното "бесене"на кучетата, което според народната вяра ги предпазва от болестта бяс. От този ден през цялата неделя в Южна и Източна България, играят кукерски игри. Кукерите - маскирани момци,  обхождат всички къщи в селището за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват богато. Накрая кукерската дружина символично заорава и засява “кукерската нива” на мегдана сред селото, като изгонват злото и предопределят благополучие за селището и неговите жители. А кукерската булка или "хаджибабата"/ както в някои райони наричат предводителя на кукерите/, изправен върху хомота на запрегнатите "волове-кукери"благославя:

"Слушайте мало й голямо! Там дето са играят кукерски игри - здраве и берекет да има! Колкото са на мойта риза жичките - толкова да са ви жълтичките, както са роят пчелите - тъй да са множат децата, колкото е на морето пясъка - толкоз да ви е в къщи врясъка! Да потъне в дън` земята злото и да царува доброто! Който не харесва булката - да й яде п..., който не слуша кукерите, да ги хване за к..

 Празникът завършва с вито кукерско хоро на мегдана.

img2А от ония времена и легенда е останала: "Един баща приготвил кукерски такъми на сина си, гледал кукерската игра и думал - скачай, сине, скачай, момчето ми! Та да се народи дето рало ходи и овца блее. Да се оплоди тая пуста черна земя, дето отколе зли сили са я газили...Ех, моят дядо ми разправяше, че много отдавна земята на българите била райска градина. Щедро разтваряла своите недра и дарявала хората с плодовете на техния труд. Всички живеели щастливо, управлявани от добър и мъдър владетел. То и името му било такова - Добродор се наричал. Уважавал той съседните владетели, а и те го почитали. Затуй мирно и щастливо живеели людете в неговото царство.

Завидяла на щастието му дъщерята на Северния владетел - Злияна, че нишан му пратила, а той любел друга девойка и решила да му отмъсти. Зла магия сторила - който мъж впрегне добитък в хомот и разоре земята, докато се прибере от нивата в къщи, главата му да бабичаса и да умре!

Измрели много животни и хора. Почудили се Добродорци какво да сторят, че пролет идвало, а земята напукана чакала да бъде разорана и засята. Поболял се и владетелят от мъка. Слабост сковала мощните му мищци и той легнал болен. Минали седмици. Неговият стар баща като мислил как да му помогне, най-накрая измислил. Свикал той всички мъже в царството и им наредил да одерат кожите на всички умрели животни, да си направят волски маски, да се облекат в женски дрехи, да опашат звънци на кръста си и да отидат по нивите, да се впрегнат в хомотите, и да разорат земята.

Както рекъл бащата, така и сторили мъжете. Ощавили кожите, изработили маски, с които покрили лицата си, за да не ги засегне магията на Злияна. Тъй успели да разорат и засеят земята. Надхитрената зла магьосница се пукнала от яд. Този ден станал празник за хората на Добродор. От тогава по българските земи зададе ли се пролет, звънват хлопатари и тюлюмбеци и мъжете се сбират. Преобличат се в женски дрехи, маскират се и тръгват да благословят земята за повече спор и берекет през годината и скачат, скачат, да се оплоди земята ни.

Затуй скачай и ти, сине, скачай момчето ми! Да се роди дето рало ходи и овца блее"...

Следващите дни в седмицата народът определя като черни. Черен вторник - наричат го още сух, глух, усовски и се смята за най-лошият от всички вторници през годината. Луда /тримирна, преговяла/ сряда - празнуват за предпазване от лудост. На Въртоглав четвъртък жените не навиват прежда, не мотаят с мотовилки, за да предпазят хората и добитъка от въртоглавие и шемет. Черен петък се смята за най-лошият от всичките дванайсет черни петъци през годината. Жените в тоя ден не се мият, не се сресват и вретено не хващат. Чак в съботата е празник.

a1 27, 28 и 29 февруари ТРИМИРО  

Отличителното за периода на Тодоровата неделя е тримиренето. Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда  след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

Връзката на тримиренето с култа към мъртвите е явна. Широко разпространено у българите е поверието, че човек пости, за да е добре “на оня свят”, за спасението на душата си. Според народните представи “на оня свят” всеки човек получава хляб и вода, но ако той след Тримирото не раздаде същите неща, не ще ги получи и там, в “другия” свят. Затова на трапезата в сряда на обяд освен различните постни ястия – варено жито, прясна пита, боб, компот от ошаф, тримирникът дарява задължително на гостите хляб и вода. От своя страна гостите носят подаръци на тримирника и ги поднасят с думите: “ Ха да си жив (а) и здрав(а), та догодина пак Тримиро да изкараш!” В някои селища гостите даряват пари на тримирника да си купи червена стомна или алена кърпа, които трябва да подари на някого, за да ги получи в задгробния си живот – за превоза през реката към “отвъдното”. Затова в някои райони наричат Тримирото още “жива задушница”, т. е. Задушница за живите.

Народът вярва, че чрез тримиренето греховете на човека ще бъдат опростени и той ще отиде в рая, а който не е търпял – в катрана ще ври. Познато е и вярването, че постейки, човек плаща млякото на майка си и собственото си раждане.

Тримиренето се извършва от всички възрастови групи, но който се подлага на пост пази това задължително в тайна. Тримирото се спазва три, пет, седем или девет години последователно или три пъти в живота на човека, за да се смята завършено. Ако през определения срок на тримирника му прилошее, разрашава се да пие само чорба от варено жито или плодове. Според народните вярвания този, който пости “умира” и после отново се ражда. А този, който не изтърпи гладуването остава непречистен, но пак трябва да стори трапеза за гости.

Починалият по време на Тримиро се счита за най-голям грешник и затова в Странджа не ги погребват в гробищата, а на бунището. Вярват, че такива хора стават вампири и за всичко е виновно “ сухото Тодорче”, което представя светеца като медиатор, посредник между Бог и света на мъртвите.

 

<<    >>