Март


Названието "Март" идва от латинското "Мартиус" т.е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали "брезен" - "брезите лист и мъзга  пущат ".

  В тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да  не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като  работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за  да бъде цял месец весела и засмяна, а времето топло и хубаво.

През март не се подстригват хората, за да не им се "подстриже" ума и да станат глупави.

 

1 март МАРТУВАНЕ, /Мартеници/

Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал той много планини и реки, докато най накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка. Седнал той на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. И станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.

Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката.

Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на Испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. От тогава Исперих повелил на народа си - всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало да наши дни. 

На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.

Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда.

А християните разправят , че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна, се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие - животворящо и светло, и да я благослови...

И се родил Господ Исус Христос, единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария - Пресвета Богородица.

От тогава до днес усуканото бяло и червено "мартеница" нарекли и с нея в първия ден на месец март се кичат всички благочестиви българки, децата и домашните животни, за да бъдат здрави, да са плодни и да носят радост на семействата. А според християните от поречието на Тонзос този български обичай е единствен по света и е израз на човешко поклонение към майката Господня.

В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връзват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, зер ако ги видят с вързана мартеница, може да им се върже и мъжествеността. Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвчета за повече берекет.

Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.

Имен ден на Марта, Мартин.

11

 

 

 

4 март ТОДОРОВДЕН, /Конски Великден/

Тудорица или Конски Великден, е празник за здраве на конете и младите булки, венчани наскоро през зимата. Теодорос идва от старогръцки и значи Божи дар .

На този ден стопанките пекат обредни хлябове краваи във формата на конче или подкова. С късчета от него захранват конете и младите булки за здраве и родовитост. В някои селища, когато свекървата подава къшея, младата невеста подритва и цвили, за да са здрави и пъргави кончетата, които ще се родят.

Кулминацията на празника е надбягването с конете кушията, след която оня ездач, който е надбързал останалите, води голямо хоро на мегдана. После всички отиват у победителя, където черпнята и игрите продължават.

Именниците / Теодор, Тодор, Тодорка, Божидар, Божидара / също посрещат гости и софрата е отрупана, но с постни ястия.

6 март . Имен ден на Красимир, Красимира, които народът  нарича "украса на света".

10 март.   Имен ден на Галя, Гальо, което значи "черен, мургав ".

23 март.  Имен ден на Лидия, а "лида" в народната вяра е "разглезена девойка ".

24 март.  Имен ден на Захари, Захарина. Произхожда от   староеврейски и означава "Бог си спомня".

25 март Благовещение

Последният голям мартенски празник е Благовец.

За да посрещнат лятото начисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината.

По Благовец жените садят тикви, за да станат бели и благи, а бубарите турят в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, за да е на хаир и добитата коприна през годината. Отварят кошерите и пускат пчелите, за да съберат сладък мед.

На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Това е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето:

Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк! А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, бързат с ръченика си три възелчета да свържат, като изричат с надежда : Лястовичке, посестримке, какъвто ма `земи, такъв нишан да ми туриш!  Поставят забрадката на покрива на пещта, да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: Ако забележат кал по платното дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят даскал ще е

Всички в тоя ден, преди да чуят кукувича песен, гледат да са нахранени, пара да имат в джобовете си и добро настроение на сърце, за да са сити, паралии и весели през годината.

Благовец се почита и от иманярите. Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба срещу Благовец парите излъчват син пламък над земята. Затуй иманярите от полунощ до първи петли обикалят могили,  пресъхнали кладенци и запустели места, с надеждата да съзрат пламъка, който ще ги дари с богатство.

Имен ден за Благой, Благовеста. 

29 - 31 март БАБИНИ ДНИ

Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината живеела заядлива бабичка с две бели козлета. В последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да порипат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: "Марта - парта, къш, изкарах си козичките -е-е-е..."

Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче Февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. И нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се зъл вятър и сковал с лед цялата земя. Вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката. От тогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още "заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко "звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ща са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

<<     >>